80 000 българи се завърнаха в родината в пандемията
- Господин Първанов, втора година в пандемия, с няколко локдауна досега и усложнения за компаниите с доставките от и за чужбина - по какъв начин се отразява всичко това на пазара на труда у нас?
- Хвърля ни от една прекаленост в друга - имахме над 10% безработица през 2020 година, а сега тя е 4.7%, което е двойна разлика. Със сигурност се променят типът позиции, които се търсят на пазара на труда. Но в момента обстановката е нов цялостен дефицит на фрагменти. Проблемът на българския трудов пазар е огромната диспропорционалност между това, което е налично, и това, което се търси. Има ужасно голямо предлагане на хора за мениджърски позиции - доста повече са, в сравнение с се търсят. В същото време голям е дефицитът на оператори в производства, на куриери, складови служащи. Най-общо бизнесът търси хора за по-нискоквалифицирана работа и на междинни експертни позиции. Инженери няма, ситуацията е трагично с някои инженерни експерти, тъй като никой не желае да учи. Огромен е дефицитът и на медицински фрагменти, макар че там заплатите много се усилиха през последните две години, като не става въпрос за добавката от 1000 лева за коронавирус отделенията.
- Недостиг на такива специалисти имаше и преди пандемията?
- Така е, само че въпреки всичко структурно настъпиха доста промени - взрив на всевъзможни типове доставки, онлайн бизнеси, куриерски услуги. ИТ секторът обичайно се развива добре, колцентровете и центровете за споделени бизнес услуги –хсъщо. Но някои по-стандартни сектори като финансовия и застраховането по-скоро свиват личен състав.
- 4.7% безработица - действително ли е съгласно вас това рекордно ниско равнище?
- Учили сме, че безработица под 6% не е здравословна за стопанската система. В София и Пловдив безработицата действително липсва - 1-2%. Т.е. в случай че нямаш доста искания, сигурно ще си намериш доста бързо работа. Безработицата идва само от разминаването в това, което искаш да работиш, и това, което се предлага. А младите не желаят работа в цех, не желаят мръсна работа, те търсят нещо забавно, да е ИТ, телекомуникации, да има екшън. Тези диспропорции ще се ускоряват, стига да няма нови затваряния.
- Пандемията обаче принуди и доста български гурбетчии да се завърнат от чужбина. Те включват ли се в нашия пазар на труда?
- Да, от две години има постоянна вълна на връщащи се българи от цял свят. Очаквам тази вълна да се ускори от страните от Западна Европа, Англия, Австралия. Става въпрос за към 80 000 българи, като много дребна част се върнаха още веднъж в Западна Европа, откакто тя се отвори. Но това е капка в морето на пазара на труда.
Връщат се хора на всички равнища - от нискоквалифицирани служащи до най-високопоставени мениджъри. Другата добра вест е, че те се връщат в цяла България, освен в София. И тези, които не съумеят да се открият с добра работа тук и още веднъж заминат в чужбина, са по-скоро изключение. Защото връщането в страната след години престояване в чужбина е сериозна смяна и по тази причина подготовката на неща, свързани с имоти и работа се прави авансово, от време на време лишава година. Малка част от тези сънародници са с настройката " да се върна и тогава ще диря работа ". Дори на междинни и ниски нива хората се интересуват, ревизират обявите за работа, аплайват и се връщат, когато имат нещо готово - без значение дали си оператор в цех или финансов шеф. На процедура действителният резултат от тази наклонност ще го видим в по-голяма степен през 2022-2023 година
- Брекзит съвсем съответства с пандемията. Върнаха ли се доста българи от Англия?
- Интересното е, че сега няма към този момент българи, които желаят да отиват да работят във Англия, без значение от страшно многото оферти за работа на Острова и от въведените специфични визови благоприятни условия да вземем за пример за водачи, за селскостопански служащи. Българите от там или се местят в континентална Европа - главно Холандия, Германия, или се връщат тук.
- Защо няма искащи българи да работят във Англия?
- Защото към този момент не са в Европейски Съюз, не е ясно накъде ще тръгне стопанската система. Отливът не е единствено от българи, над 1 милион поляци напуснаха Англия.
- Покрай затварянето на заведенията и проблемите в туризма работодателите се оплакват, че личният състав напуща и отива в други браншове. Къде си намират работа тези хора? Тя по-платена ли е, тъй като съгласно статистиката хотелиерство и ресторантьорство са с най-ниските хонорари?
- Малко е неверна визията, че в заведенията за хранене се вземат ниски заплати. Да, заетите в тях са осигурявани на минимална заплата, само че получават бонуси, бакшиши и в един оборотен ресторант тоталът по никакъв начин не е неприятен, стига до 3000 лева месечно.
Но в туризма в действителност има сериозен отлив на работна ръка - през летния сезон беше по този начин, допускам, че проблеми ще има и през зимния. Хората не се чувстват сигурни с работата си, дали отново няма да ги затворят и основно се пренасочват към имотния бранш, където адаптирането е бързо, както и към всички типове услуги. А тъй като много от тях знаят езици, те са добре признати и в колцентрове и центрове за споделени услуги. Разбира се, една част останаха в този отрасъл и шапка им смъквам.
- ИТ секторът регистрира преди време, че пандемията е спряла приключването на мозъци? Наблюдава ли се сходна наклонност за висококвалифицирани служащи от други браншове?
- Изтичането на мозъци не е спряло, само че е намаляло. Нито ИТ експерти, нито медици, нито инженери излизат в чужбина, по този начин както беше преди. Разбира се, в случай че сте приключили някаква по-рядка компетентност, е обикновено да търсите развиване в чужбина.
Наблюдава се друга тенденция - все повече португалци, гърци, италианци идват да работят в България. Обикновено те са на експертни позиции в колцентрове. Тази наклонност ще се ускори. Но няма по какъв начин да минем без импорт на хора, без значение дали ни харесва, или не.
- Какви са опциите за импорт на работна ръка и пандемията не лимитира ли още повече този развой?
- Недостигът на " гении " стои пред всички страни и всички се пробват да го решат с привличане на работна ръка от чужбина. При нас обаче нещата не се случват по най-хубавия метод. Полша да вземем за пример одобри специфичен закон, съгласно който хора от прилежащи страни - Украйна и Беларус, може да работят една година без трудови визи и през това време си уредят статута. В резултат на това вкараха 1 милион квалифицирани служащи във всички области на стопанската система си през последните години.
У нас до неотдавна главно в морските курорти се внасяха служащи от Молдова и Украйна, само че към този момент се трансформира географията на вноса. Излизат екзотични благоприятни условия като Виетнам, Киргизстан, Узбекистан и няма ограничавания сега от тези страни да се вкарва работна ръка, стига да се съблюдават всички условия. Проблемът е, че това се случва много постепенно и изнервя бизнесът. Понякога лишава 5-6 месеца наемането на служащи от страни отвън Европейски Съюз. Затова би трябвало да вземем образец от Полша.
Нашите заплати за избрани позиции стартират да надвишават тези в страните от Южна Европа, по тази причина наред с работна ръка от Северна Македония и Сърбия може да притеглим и хора от Северна Гърция. А поради срива на турската лира и съветската рубла пораства ползата от Турция и Русия.
- Къде работят хората от Виетнам, Киргизстан, Узбекистан?
- В производствени компании от машиностроенето, текстилната промишленост, месопреработката. Няколкостотин души от тези страни работят у нас и тази година броят им ще надхвърли 1000. Те идват тук с тригодишни работни визи от доста по-нисък стандарт на живот - 150 $ е заплатата Киргизстан, Узбекистан и хранят огромни фамилии.
- Какво мислите за отдалечената работа, въведена непредпазливо поради ковид от доста компании? Това ли е бъдещето? Ще остане ли трайно този метод на работа?
- Да, отдалечената работа ще остане дълготрайно. Аз персонално не съм последовател на отдалечената работа. Смятам, че и за компанията, и за хората, за мотивацията им, за вътрешната връзка по никакъв начин не е добър вид единствено работа от разстояние. Аз съм последовател на хибридната форма там, където го разрешава бизнесът. Такава е практиката на положителните компании - примерно два дни от седмицата работа от у дома, само че би трябвало да има работа в офис. Каквито и софтуери и системи за надзор да се внедрят, не става единствено отдалечено.
Освен това правната рамка на отдалечената работа не е решена. Има потребност от промени в законодателството, да вземем за пример във връзка с трудовите злополуки и на спомагателните разноски, които имаш, с цел да работиш от къщи. Много неща трябва да се регламентират за всички форми на краткотрайна и гъвкава претовареност. Едно от нещата е да се вкара цифрова трудова брошура - сегашната е отживялост.
- Хвърля ни от една прекаленост в друга - имахме над 10% безработица през 2020 година, а сега тя е 4.7%, което е двойна разлика. Със сигурност се променят типът позиции, които се търсят на пазара на труда. Но в момента обстановката е нов цялостен дефицит на фрагменти. Проблемът на българския трудов пазар е огромната диспропорционалност между това, което е налично, и това, което се търси. Има ужасно голямо предлагане на хора за мениджърски позиции - доста повече са, в сравнение с се търсят. В същото време голям е дефицитът на оператори в производства, на куриери, складови служащи. Най-общо бизнесът търси хора за по-нискоквалифицирана работа и на междинни експертни позиции. Инженери няма, ситуацията е трагично с някои инженерни експерти, тъй като никой не желае да учи. Огромен е дефицитът и на медицински фрагменти, макар че там заплатите много се усилиха през последните две години, като не става въпрос за добавката от 1000 лева за коронавирус отделенията.
- Недостиг на такива специалисти имаше и преди пандемията?
- Така е, само че въпреки всичко структурно настъпиха доста промени - взрив на всевъзможни типове доставки, онлайн бизнеси, куриерски услуги. ИТ секторът обичайно се развива добре, колцентровете и центровете за споделени бизнес услуги –хсъщо. Но някои по-стандартни сектори като финансовия и застраховането по-скоро свиват личен състав.
- 4.7% безработица - действително ли е съгласно вас това рекордно ниско равнище?
- Учили сме, че безработица под 6% не е здравословна за стопанската система. В София и Пловдив безработицата действително липсва - 1-2%. Т.е. в случай че нямаш доста искания, сигурно ще си намериш доста бързо работа. Безработицата идва само от разминаването в това, което искаш да работиш, и това, което се предлага. А младите не желаят работа в цех, не желаят мръсна работа, те търсят нещо забавно, да е ИТ, телекомуникации, да има екшън. Тези диспропорции ще се ускоряват, стига да няма нови затваряния.
- Пандемията обаче принуди и доста български гурбетчии да се завърнат от чужбина. Те включват ли се в нашия пазар на труда?
- Да, от две години има постоянна вълна на връщащи се българи от цял свят. Очаквам тази вълна да се ускори от страните от Западна Европа, Англия, Австралия. Става въпрос за към 80 000 българи, като много дребна част се върнаха още веднъж в Западна Европа, откакто тя се отвори. Но това е капка в морето на пазара на труда.
Връщат се хора на всички равнища - от нискоквалифицирани служащи до най-високопоставени мениджъри. Другата добра вест е, че те се връщат в цяла България, освен в София. И тези, които не съумеят да се открият с добра работа тук и още веднъж заминат в чужбина, са по-скоро изключение. Защото връщането в страната след години престояване в чужбина е сериозна смяна и по тази причина подготовката на неща, свързани с имоти и работа се прави авансово, от време на време лишава година. Малка част от тези сънародници са с настройката " да се върна и тогава ще диря работа ". Дори на междинни и ниски нива хората се интересуват, ревизират обявите за работа, аплайват и се връщат, когато имат нещо готово - без значение дали си оператор в цех или финансов шеф. На процедура действителният резултат от тази наклонност ще го видим в по-голяма степен през 2022-2023 година
- Брекзит съвсем съответства с пандемията. Върнаха ли се доста българи от Англия?
- Интересното е, че сега няма към този момент българи, които желаят да отиват да работят във Англия, без значение от страшно многото оферти за работа на Острова и от въведените специфични визови благоприятни условия да вземем за пример за водачи, за селскостопански служащи. Българите от там или се местят в континентална Европа - главно Холандия, Германия, или се връщат тук.
- Защо няма искащи българи да работят във Англия?
- Защото към този момент не са в Европейски Съюз, не е ясно накъде ще тръгне стопанската система. Отливът не е единствено от българи, над 1 милион поляци напуснаха Англия.
- Покрай затварянето на заведенията и проблемите в туризма работодателите се оплакват, че личният състав напуща и отива в други браншове. Къде си намират работа тези хора? Тя по-платена ли е, тъй като съгласно статистиката хотелиерство и ресторантьорство са с най-ниските хонорари?
- Малко е неверна визията, че в заведенията за хранене се вземат ниски заплати. Да, заетите в тях са осигурявани на минимална заплата, само че получават бонуси, бакшиши и в един оборотен ресторант тоталът по никакъв начин не е неприятен, стига до 3000 лева месечно.
Но в туризма в действителност има сериозен отлив на работна ръка - през летния сезон беше по този начин, допускам, че проблеми ще има и през зимния. Хората не се чувстват сигурни с работата си, дали отново няма да ги затворят и основно се пренасочват към имотния бранш, където адаптирането е бързо, както и към всички типове услуги. А тъй като много от тях знаят езици, те са добре признати и в колцентрове и центрове за споделени услуги. Разбира се, една част останаха в този отрасъл и шапка им смъквам.
- ИТ секторът регистрира преди време, че пандемията е спряла приключването на мозъци? Наблюдава ли се сходна наклонност за висококвалифицирани служащи от други браншове?
- Изтичането на мозъци не е спряло, само че е намаляло. Нито ИТ експерти, нито медици, нито инженери излизат в чужбина, по този начин както беше преди. Разбира се, в случай че сте приключили някаква по-рядка компетентност, е обикновено да търсите развиване в чужбина.
Наблюдава се друга тенденция - все повече португалци, гърци, италианци идват да работят в България. Обикновено те са на експертни позиции в колцентрове. Тази наклонност ще се ускори. Но няма по какъв начин да минем без импорт на хора, без значение дали ни харесва, или не.
- Какви са опциите за импорт на работна ръка и пандемията не лимитира ли още повече този развой?
- Недостигът на " гении " стои пред всички страни и всички се пробват да го решат с привличане на работна ръка от чужбина. При нас обаче нещата не се случват по най-хубавия метод. Полша да вземем за пример одобри специфичен закон, съгласно който хора от прилежащи страни - Украйна и Беларус, може да работят една година без трудови визи и през това време си уредят статута. В резултат на това вкараха 1 милион квалифицирани служащи във всички области на стопанската система си през последните години.
У нас до неотдавна главно в морските курорти се внасяха служащи от Молдова и Украйна, само че към този момент се трансформира географията на вноса. Излизат екзотични благоприятни условия като Виетнам, Киргизстан, Узбекистан и няма ограничавания сега от тези страни да се вкарва работна ръка, стига да се съблюдават всички условия. Проблемът е, че това се случва много постепенно и изнервя бизнесът. Понякога лишава 5-6 месеца наемането на служащи от страни отвън Европейски Съюз. Затова би трябвало да вземем образец от Полша.
Нашите заплати за избрани позиции стартират да надвишават тези в страните от Южна Европа, по тази причина наред с работна ръка от Северна Македония и Сърбия може да притеглим и хора от Северна Гърция. А поради срива на турската лира и съветската рубла пораства ползата от Турция и Русия.
- Къде работят хората от Виетнам, Киргизстан, Узбекистан?
- В производствени компании от машиностроенето, текстилната промишленост, месопреработката. Няколкостотин души от тези страни работят у нас и тази година броят им ще надхвърли 1000. Те идват тук с тригодишни работни визи от доста по-нисък стандарт на живот - 150 $ е заплатата Киргизстан, Узбекистан и хранят огромни фамилии.
- Какво мислите за отдалечената работа, въведена непредпазливо поради ковид от доста компании? Това ли е бъдещето? Ще остане ли трайно този метод на работа?
- Да, отдалечената работа ще остане дълготрайно. Аз персонално не съм последовател на отдалечената работа. Смятам, че и за компанията, и за хората, за мотивацията им, за вътрешната връзка по никакъв начин не е добър вид единствено работа от разстояние. Аз съм последовател на хибридната форма там, където го разрешава бизнесът. Такава е практиката на положителните компании - примерно два дни от седмицата работа от у дома, само че би трябвало да има работа в офис. Каквито и софтуери и системи за надзор да се внедрят, не става единствено отдалечено.
Освен това правната рамка на отдалечената работа не е решена. Има потребност от промени в законодателството, да вземем за пример във връзка с трудовите злополуки и на спомагателните разноски, които имаш, с цел да работиш от къщи. Много неща трябва да се регламентират за всички форми на краткотрайна и гъвкава претовареност. Едно от нещата е да се вкара цифрова трудова брошура - сегашната е отживялост.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ